Късна есен е!
Студът отвън напира!
Ден след ден лятото отмина,
и зима във вените се влива.
Обуваме ботуши,
навличаме палта,
но студа напира -
трябва топлина.
По риза бих излязла
вънка на студа,
ако имо малко нещо
вътре да ме топли!
Протегната приятелска ръка,
доброжелателност или пък обич
душата биха ми стоплили -
и не бих усещала студа!
01.11.1991 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар